Данъчният кредит е способ за избягване на многократно данъчно облагане, а ДДС е данък, който се дължи именно върху добавената стойност, която една фирма създава. Данъчен кредит е данъкът, който фирмата е платила на свои доставчици за стоки или услуги през текущия месец. Този данък се изважда от събрания от клиенти на фирмата данък и така се получава разлика, която се внася в бюджета. Пример: За даден месец един бизнес е направил 12 000 лв. разходи с ДДС. От тях ДДС е точно 2000 лв. Продажбите с начислено ДДС пък са 18 000 лв., от които 3000 лв. са ДДС. Фирмата ще декларира пред НАП 2000 лв. платен данък и 3000 лв. събран данък. В бюджета се внася разликата от 1000 лв.

От момента, в който фирмата се регистрира по ЗДДС, тя трябва да начислява ДДС върху цената на стоките и услугите, които продава. Също така, всеки месец фирмата трябва да декларира пред НАП начисления от продажби ДДС както и данъка, който самата тя е платила на свои доставчици. Това се случва със специална декларация, съпроводена от дневници за продажби и покупки. До 15-о число на месеца фирмата трябва да декларира събрания и платен данък за предходния календарен месец, както и да внесе дължимата разлика в държавния бюджет.

Регистрацията по ЗДДС в България е два вида – задължителна и доброволна. Задължително една фирма се регистрира по ЗДДС, когато настъпят определени обстоятелства във връзка с нейната дейност. Най-често това е достигане на оборот от 50 000 лв. (това изискване беше валидно до 31.12.2022г.) за период от 12 календарни месеца. Като от 01.01.2023г. се повишава прага на минималният облагаем годишен оборот за регистрация по ДДС на 100 000 лева, с което сте задължени да подадете в 14 дневен срок заявление за регистрация на осн. чл.96 ал.1 от ЗДДС при достигане на този оборот. Друго основание за регистрация е например, купуването на услуги от чужбина. Доброволната регистрация се прави по желание на фирмата, когато няма условия за задължителна регистрация. Често това се прави още с регистрацията на фирмата. Причините най-често са свързани с това, че фирмата така или иначе ще подлежи на задължителна регистрация или пък тази регистрация се изисква от нейни партньори и контрагенти.

Корпоративен данък или данък печалба е данъкът, който фирмата заплаща на годишна база, ако е направила печалба през съответната календарна година. Има разлика между понятията за счетоводна и данъчна печалба. Счетоводната печалба са всички приходи, намалени с всички разходи на фирмата. За данъчната печалба се гледат единствено приходи и разходи, които са признати за данъчни цели. Така, например, покупката на стоки, които не са свързани с дейността на фирмата, не се счита за разход за данъчни цели. Данък печалба е 10% от данъчната печалба на фирмата за предходната календарна година. Ако фирмата е генерирала загуба ,тя не дължи данък

Данъкът обикновено се дължи на годишна база след извършването на годишно приключване. Това се случва до 31.03.2020 г., но в някои ситуации корпоративният данък се дължи авансово. Годишното приключване е основна счетоводна дейност. В рамките на него се прави годишна рекапитулация и се подава данъчна декларация на фирмата в НАП.

За данъчни цели се признават разходите, които са свързани с дейността на фирмата и са документално обосновани. Това са двете изисквания, които трябва винаги да се вземат предвид. Обикновено проблем създават гранични ситуации като служебни автомобили или техника, която се използва и за лични цели. В такива ситуации е възможно разходът да бъде признат единствено частично или изобщо да не бъде признат. Друг казус са така наречените представителни разходи, например разходи за служебен обяд.

Годишният финансов отчет съдържа в себе си четири счетоводни отчета на фирмата: Отчет за парични потоци; Счетоводен баланс; Отчет за приходи и разходи; Отчет за собствен капитал Не всяка фирма трябва да изготвя и четирите отчета. Обикновено ГФО се изготвя в рамките на счетоводното приключване на фирмата. Годишният финансов отчет на фирмата се обявява в Търговския регистър по нейното досие в срок до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася.

Противно на наложеното разбиране, данъци и осигуровки се дължат от фирмата и за лица, наети на граждански договор. И тук, както при трудовите договори, на месечна база се смятат дължими данъци и осигуровки. Също така, на наетите лица се издават служебни бележки за получени доходи. По-особено е счетоводството при самоосигуряващи се лица, които имат задължение да декларират на регулярни интервали пред НАП своите доходи и да внасят от свое име данъци и осигуровки.

Воденето на счетоводство при наети лица на трудов договор е сложно. Пред НАП се декларират факта на сключване и прекратяване на всеки трудов договор, а в някои случаи и изменението на договора. Необходимо е да се води отчет за използваните от всеки служител дни отпуск както и болнични и те да бъдат декларирани в НАП/НОИ. За всеки служител се изготвят ведомости и служебни бележки за получен доход. На месечна база се пресмята дължими данъци и осигуровки, които се внасят в държавния бюджет по различни сметки.

Особеното при самоосигуряващите се лица е, на първо място, данъчното облагане. Самоосигуряващи се лица заплащат данък общ доход (данък върху приходите си), който декларират с данъчна декларация. По отношение на тях се прилагат не реално направени разходи, ами нормативно признати такива. Те са константен процент, с който данъчната основа (приходите) се намалява на годишна база. На следващо място, самоосигуряващите се лица през различни периоди от годината подават декларации пред НАП. Тези декларации са винаги по образец и се подават ежемесечно, на тримесечие или на годишна база.

Счетоводните документи на фирмата доказват документално извършени от нея разходи или отчетени приходи. Тези документи отразяват операции на фирмата, които имат отношение към нейното счетоводство. Най-често това са фактури или свързани с тях документи (кредитни и дебитни известия и протоколи). На следващо място са платежни нареждания, касови бележки, ордери и справки. Счетоводните документи, които една фирма издава, зависят много от характера на бизнеса. Те трябва да се издават и осчетоводяват (записват в специална сметка) навреме.

Касов апарат е необходим единствено когато се получават плащания в брой. През 2018 беше прието ново законодателство, което наложи нови различни правила за отчитане на дейността на онлайн магазините (Наредба 18), включително и по отношение на използването на касов апарат. Наредбата обаче беше изменяна неколкократно, а влизането й в сила и към момента е отложено.

Съдружниците и едноличните собственици на капитала в търговски дружества не следва да внасят задължително осигуровки. Не така стои обаче въпросът с управителите. Те трябва да се осигуряват по една от следните схеми: Като служители на фирмата (договорът за управление, по който се получава заплащане е приравнен на трудов); Като самоосигуряващи се лица. По-особени са ситуациите за управители-пенсионери и такива, които вече се осигуряват на максималния осигурителен доход.

Счетоводството при онлайн бизнеси не се отличава с нещо качествено различно от другите видове бизнес. По-специфичните казуси тук са свързани с това, че рядко се формира значителен по своя размер актив “на каса”, но за сметка на това е необходимо да се осчетоводят приходите и разходите по различни платежни канали. На осчетоводяване подлежат и приходите, които фирмата получава посредством платежни оператори като PayPal, Stripe, ePay и други. Наличието на множество платежни канали може да усложни счетоводната дейност. От друга страна онлайн бизнесите често използват и онлайн реклама, което в някои случаи може да наложи задължителна ДДС регистрация.

Факторите, от които зависят цените на счетоводни услуги, са: Наличието и броят на служители на трудов и граждански договор; Количеството счетоводни документи за месец на фирмата; Наличието на касов апарат или стоки на склад; Регистрацията на фирмата по ЗДДС. Като трябва да имате в предвид, че най-ниски са цените за малки фирми, които не са регистрирани по ЗДДС и в които работят единствено съдружниците. Това обикновено са стартиращи бизнеси в сферата на информационните технологии. Счетоводното обслужване се усложнява при регистрация по ЗДДС, наемане на служители и разрастване на бизнеса, което се отразява и на цените на услугите.